© Мирослав Кунев

"С това открито писмо призовавам г-н Фажев и членовете на УС да си подадат оставките. Преди една година група ветерани на клуба ги назначиха на тези постове, но за това време е очевидно, че не успяха да се справят със задълженията си. Не само че не извадиха клуба от незавидното положение, а и допуснаха в момента отборът ни да пише най-срамната страница в историята си. 

Много хора ядохме бял хляб в Спартак. Някои взеха повече, отколкото трябва - офицерски чинове, апартаменти и работни места. Спартак ни направи по-полярни, а ние какво му дадохме в замяна?

Сега, когато клубът има нужда да го изправим на крака, ние му отговорихме с предателство. И ако Спартак сега е стигнал дъното, което копае от години, главните виновници сме ние, ветераните. Всеки с различно участие. 

Именно заради това, г-н Фажев, не предавайте Спартак и се оттеглете. Вие не оправдахте надеждите на хиляди фенове, които не идват от дълго време на стадиона, че с вас Спартак ще тръгне в правилна посока. Идеята беше, след като Атанас Атанасов създаде добър отбор през пролетта, той да се доразвие и така както се върнаха част от привържениците ни, постепенно да се върнат и много други. Този проект не беше реализиран, тъй като г-н Фажев не осигури навреме финансиране, за да продължи Спартак със същите футболисти и треньор. 

Нямам никакво съмнение, че този Спартак днес щеше да е в Топ 3 с великолепни шансове за атака на първите две места. Вместо това, тази есен Спартак записа 12 загуби поред, губи от отбори, който никога не са си представяли, че ще играят с него, и съществува реална възможност да изпадне при аматьорите. Затова нека двамата, които ръководят цялото това нещо, да си приберат Фажев. Въпросните двама души са бивши мои съотборници, но засега ще им спестя имената. Така както поставиха Фажев обаче, така сега да го отзоват. Нека всички знаят, че няма да спра да говоря. 

Ще спра, когато стане тотална промяна в Спартак и започне да се прави нещо. На мен ми дотегна, защото не съм безчувствен към този клуб и нямам намерение да се срамувам заради работата на другите", казва Господинов.