Осемдесет години след като Съединените щати хвърлиха атомната бомба върху Хирошима, Япония, тревожен брой продължителни кризи противопоставят – или рискуват – ядрените сили една срещу друга. Неотдавнашното съобщение на президента на САЩ Доналд Тръмп, че е преместил две ядрени подводници в "подходящи региони“ в отговор на съобщение в социалните медии от бившия руски президент Дмитрий Медведев, може да не е довело до катастрофална ескалация. Но това беше навременно напомняне, че "върховното оръжие “ е постоянен фактор в днешната нестабилна среда за сигурност, съобщи Foreign policy.

Днес противниците, притежаващи ядрено оръжие, са на различни страни на конфликти и противопоставяния, от Европа до Хималаите и Корейския полуостров. И това е само засега. Израел и Съединените щати сериозно навредиха на ядрените възможности на Иран с военни удари миналия юни, но Иран може да се опита да възстанови програмата си и да се състезава за бомба. Във време, когато преговорите за контрол върху въоръженията по света са в застой, е от съществено значение да се намали напрежението между ядрените сили и да се изградят рамки за управление на триенето между тях.

Няма два еднакви конфликта. В Европа Русия многократно е използвала ядрени заплахи, опитвайки се да държи Съединените щати и техните съюзници от НАТО извън войната си с Украйна и да ограничи подкрепата им за Киев. В Азия терористична атака в Кашмир миналия април предизвика въоръжен конфликт между Индия и Пакистан, за който мнозина се опасяваха, че може да излезе извън контрол. И в двата случая съществува опасност бъдещите военни действия да бъдат още по-интензивни.

Логиката на ядреното възпиране може все още да ограничи до каква степен подобни кризи ще ескалират. В същото време, когато използва ядрени заплахи, Русия избягва стъпки – като удари по доставки, предназначени за Украйна през територията на НАТО – които биха могли да доведат до пълномащабна война с тези страни. По подобен начин, докато неотдавнашната индийско-пакистанска криза се разгорещяваше неприятно бързо, южноазиатски представители настояваха, че както Индия, така и Пакистан знаят правилата на играта, за да поддържат периодичните си сблъсъци под ядрено ниво.

Макар че това може да е вярно, няма гаранция, че умишлено или неволно ядрените сили няма да преминат взаимно границите си – и няма сигурност какво се случва след употребата на ядрено оръжие.

Опасностите от ескалация се увеличават в някои региони. В Европа НАТО и Русия изглежда се впускат в надпревара в конвенционалното въоръжаване. Макар че е необходимо европейските държави – несигурни относно бъдещето на ангажиментите на САЩ за сигурност – да укрепят отбраната си, това може да стимулира и по-голямо руско дрънкане на ядрени оръжия. В замяна на подкрепата на Северна Корея срещу Украйна, Русия на практика прекрати ограниченото си сътрудничество със Съединените щати за овладяване на военните амбиции на Северна Корея. Руската техническа подкрепа рискува да направи Северна Корея още по-опасен военен противник, докато Русия използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, за да блокира наблюдението на ООН на санкциите, свързани с ядреното оръжие.

Съществуващият режим за неразпространение на ядрени оръжия исторически е свършил значителна работа за ограничаване на разпространението на ядрени оръжия. Но сега той се разпада и очевидно е с ограничена употреба само в ситуации, в които големите сили се движат в различни посоки. В резултат на това е изключително важно засегнатите държави, включително Съединените щати, да предприемат стъпки за минимизиране на рисковете от ескалация на отделни кризи до ядрено ниво. Това включва справяне не само с ядрените оръжия, но и с политическите търкания и конвенционалното военно напрежение, които биха могли да доведат до постепенно приближаване на противниците към употреба на ядрено оръжие.

Една незабавна и сравнително лесна стъпка е подобряването на комуникацията между държавите, притежаващи ядрено оръжие. Това е урок, останал от Студената война, когато Съединените щати и Съветският съюз създадоха горещи линии за спешни случаи. Докато войната на Русия срещу Украйна бушува, двете страни поддържат някои канали за комуникация помежду си. Това им позволи да организират размяна на затворници и дори да участват в директни преговори. Американските и руските служители също продължиха да общуват и да се срещат. Но официални военни контакти между НАТО и Русия не съществуват. В Южна Азия контактите между висши военни между Индия и Пакистан, макар и все още активни по време на неотдавнашния конфликт, бяха възпрепятствани от взаимно недоверие и очевидната липса на каквито и да било дипломатически канали за комуникация на високо ниво.

Предварителното създаване на ясни и надеждни канали за комуникация може да помогне на двете страни да сигнализират за ангажимента си за предотвратяване на ескалация и бързо разрешаване на кризи. В случая с Индия и Пакистан, например, двете страни трябва да допълнят съществуващите военни канали за комуникация с горещи линии, свързващи офисите на техните политически лидери. Създаването на тих канал между съветниците по националната сигурност на двете страни също би могло да помогне за разсейване на бъдещото напрежение, особено когато вътрешнополитическият натиск затруднява стандартните дипломатически взаимодействия.

В дългосрочен план е необходимо да се укрепят глобалните механизми за неразпространение. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) например играе важна роля в докладването за ядрената програма на Иран, но Иран все повече разглежда агенцията като инструмент за намеса на Запада. Важно е влиятелни сили от глобалния юг да се изказват в подкрепа на аполитичния мандат на МААЕ и нормата за неразпространение, за да се укрепи нейният траен авторитет.

През 2022 г., когато Русия изглеждаше, че обмисля ядрена атака срещу Украйна, лидерите на Г-20 подписаха комюнике, координирано от Индонезия, в което се обявява, че "използването или заплахата от използване на ядрени оръжия е недопустима“. Великите сили трябва да потвърдят отново тази точка, особено в навечерието на конференцията за преглед на Договора за неразпространение на ядрени оръжия следващата година. Всяка държава трябва да се стреми да засили както табуто срещу използването на ядрени оръжия, така и немислимостта за нарушаването му.