Диригентът Павел Балев пред Виолета Тончева за партньорството и приятелството с трима от най-големите съвременни оперни певци – Красимира Стоянова, Диана Дамрау и Кирил Манолов; честта да постави и дирижира за пръв път в България "Русалка“ от Антонин Дворжак– петата българска премиера под неговата палка, след "Рейнско злато“, "Валкюра, "Зигфрид“ от Рихард Вагнер и "Хитрата лисичка“ от ЛеошЯначек; музикалната и философска същност на "Русалка“ в прочита на диригента; привилегията първата българска "Русалка“ на Дворжак да влезе в оперната ни история с изключителната вокална техника, артистизма и високата класа на Красимира Стоянова. Премиерата за България на "Русалка“ от Дворжак предстои на 20 август в Опера в Летния театър – Варна 2025.

- Маестро Балев, сред многобройните Ви оперни и симфонични ангажименти във Франция, Германия и България се открояват редовните Ви изяви на престижни сцени с елитни оперни изпълнители. Трима от тях дирижирате и във Варна – Кирил Манолов с "TuttoVerdi", Диана Дамрау с гала концерта ѝ "Sole e Amore", преди време Красимира Стоянова в "Отело“, наскоро записахте с нея и оркестъра на БНР компактдиск с произведения на Моцарт, а в Опера в Летния театър звездното сопрано ще изпълни главната роля в премиерната "Русалка“ на Антонин Дворжак. Каква професионална мотивация предопределя музикалните Ви срещи с тези певци и как те се вписват в личния Ви творчески път?

- Ще започна, разбира се, с Красимира Стоянова. С нея и с нейния съпруг Митко Стоянов сме силно свързвани вече над три десетилетия. Моят професионален път и израстване вървят ръка за ръка с това толкова ценно за мен приятелство. Аз съм благодарен и щастлив, че мога да бъда близо до една от най-големите световни оперни певици на нашето време.

Кирил Манолов ме е пленил с благородството и финеса си на човек и музикант. Истинска, щедра, духовно извисена личност. Толкова се радвам , че той, както и Краси Стоянова, започна да предава своето можене на младите оперни певци в България.

За Диана Дамрау говорихме много през последните седмици. Мисля, че публиката във Варна видя и почувства нашето истинско приятелство и партньорство, което е изградено на единомислие, толерантност и на силното ни желание да правим музика заедно. Ние можем да се забавляваме на сцената. Радвам се, че съм спечелил нейното доверие и чакам с нетърпение нашите следващи проекти в различните континенти и държави. Пожелавам си да съхраня възможно най-дълго тези три приятелства на сцената и в живота.

Моята професионална мотивация: да успея да създам музикален комфорт на тези изключителни певци и артисти, да ги водя и да им помагам, да поглъщам с наслада зареждащата емоция, идваща от техните прекрасни гласове и от тяхната музикална същност - там, на сцената, като техен най-близък партньор.

- Докато търсех отговор на въпроса защо "Русалка“ от Дворжак не е поставяна в 78-годишната история на Варненската опера, се натъкнах на интересен факт - тази най-известна опера на големия чешки класик въобще не фигурира в българската оперна история. В този смисъл премиерата във Варна на 20 август 2025 година ще бъде и премиера за България. На какви причини, според Вас, би могло да се дължи това тотално отсъствие на "Русалка“ от Дворжак на българската оперна сцена досега?

- Трудностите, с които се сблъсква един преводач на оперно заглавие при един евентуален превод на български са огромни. Трябва изключително прецизна допълнителна работа от музикален специалист. Вие си спомняте колко труд положихме за превода на "Хитрата лисичка" от Яначек. Не е лесно също така да се пее и наизустява чешкия език, но аз имам наблюдението, че нашите певци се справят прекрасно с тази задача.

Установявам, че това ще бъде петото заглавие, чиято първа премиера в България имам честта да дирижирам - след "Рейнско злато", "Валкюра" , "Зигфрид" на Вагнер и след "Хитрата лисичка" на Яначек сега дойде времето и на "Русалка" от Дворжак. Това е огромна чест и отговорност! Пишем една малка българска оперна история! Благодаря на Варненската опера за това огромно доверие!

- Дирижирали сте "Русалка“ на Дворжак извън България, но сега я поставяте и дирижирате за пръв път в родината, при това във Варненската опера, на която продължавате - за наша радост! - да сте постоянен гост диригент. Какво от предишния си опит с "Русалка“ внасяте в първата българска постановка на това заглавие?

- Вярвам, че успявам да осмисля много детайли по нов начин, нови звукови характеристики и цветове, нови фрази, откривам все повече влиянието на Сметана и особено на Вагнер. Имам добър опит с оперите на тези двама композитори и мога все по-детайлирано да назовавам конкретните взаимовръзки. Това мотивира също и оркестъра по време на репетициите, прави всички нас по-креативни и по-освободени.

- "Русалка“, по Вашите думи от предишното ни интервю, е "великолепна опера с изключително красива музика, емоционална, топла, гъвкава, приказно-чиста“. Как постигате с оркестъра тези качества, характерни за късния романтизъм в музиката и как влияе върху тях "фолклорното оцветяване“, както наричате мелодичното богатство на творбата, вдъхновена от чешкия фолклор?

- Тук трябва да добавя към типичните славянски, чешки мелодии също и танцовите ритми на славянските народи като например полонез или полка. Намирам паралели и с бавните славянски танци на композитора. Те се чуват при нимфите, елфите и другите по-малки комедийни роли.

А как се постига това с оркестър - с ясна идея и изисквания, с убедителност при прочита на музиката и със силно внушение - на техническо и емоционално ниво.

- Невъзможната любов между русалката и принца трогва като лирична приказка за несъвместимостта между два различни свята, отвеждайки метафорично към разминаването между материята и духа и отчуждението на човека от природата. Как разгръщате този актуален наратив във Вашата интерпретация?

- Ще се опитам звуково да противопоставя сцените на изобразителност и приказност с уравновесеността, пленителността и красотата на онези сцени, които са с активно действие, драматичност, отчаяние и болка.

- Категоричен сте, че "Русалка“ с Красимира Стоянова "трябва да бъде чута и преживяна“. Сигурно има какво да добавите към многобройните суперлативни оценки за нейното превъзходно превъплъщение в тази роля на световната сцена?

- Краси е преди всичко един забележителен музикант, от който ние всички можем много да се учим. Нейната изключителна вокална техника и образите, които изгражда с гласа си, са признати като върхови постижения по цял свят. Нека бъдем щастливи и горди, че тя е с нас тук във Варна.

- Как се отразява присъствието на изключителен артист като Красимира Стоянова върху екипа? Как Вие самият се чувствате в този екип?

- О, присъствието на Красимира Стоянова може само да ни зарежда положително и да ни издига по-близо до нивото на нейния професионализъм.

Аз обичам да работя във Варна. Мисля, че това вече се знае от достатъчно много хора и се усеща в репетиционната зала и на сцената.

- Как ще обобщите настроението на първата българска "Русалка“ преди премиерата?

-Чудесно, креативно, позитивно и оптимистично! Заслужава си да работим и представяме "Русалка" във Варна.

 

"РУСАЛКА“

Опера от Антонин Дворжак

Диригент Павел Балев

Режисьор Сребрина Соколова

Сценограф Петко Танчев

Костюмограф Ася Стоименова

Хореограф Надя Димокова

Действащи лица и изпълнители:

Русалка (сопран) – Красимира Стоянова, Илина Михайлова, Жана Костова

Принцът (тенор) – Жерар Шнайдер, РейналдоДроз, Артьом Арутюнов

Княгинята (сопран) – Ирина Жекова, Олена Арбузова

Водният дух (бас) – Петър Найденов, Божидар Божкилов

Магьосницата (алт) – Михаела Берова, Величка Минкова, Силвия Ангелова

Горският (тенор) – Артьом Арутюнов, Пламен Райков

Помощник-готвачът (сопран) – Галина Великова, Мария Палматите

Първа нимфа (сопран) – Лилия Илиева, Олена Арбузова

Втора нимфа (сопран) – Жана Костова, Розалия Желязкова

Трета нимфа (алт) – Силвия Ангелова, Величка Минкова

Ловецът (баритон) – Велин Михайлов, Лев Караван.

Асистент-режисьор Димитър Левичаров, помощник-режисьори: Тихомир Трифонов, Вероника Минкова, Георги Георгиев

Премиера - 20.08, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2025

Първа постановка в България. Първа постановка в 78-годишната история на Варненската опера