© Impact Press Group

Първо, обяснява адв. Парчев, собствеността на терена е държавна и община Варна няма никакви правомощия върху него.

Специалистът допълни, че още на 18 юни 2009 г. областният управител, след искане на Рибарска Кооперация Чайка - 2003 г., чрез адвокат Константин Парчев, е предприел процедура по реда на чл.78 ППЗСПЗЗ. Целта е да се промени начина на трайно ползване на имотите, като след завършване на тази процедура евентуално министъра на земеделието ще ги предложи на продажба на собствениците на постройките. Докато не приключи тази процедура, за която цел ще бъде изготвен доклад от Областна дирекция "Земеделие", производствата по издаване на Заповеди за премахване на сградите следва да бъдат спрени. Това е преюдициален въпрос, категоричен е адв. Парчев. В противен случай, допълва той, РДНСК ще наруши процедурата по издаване на индивидуални администратвни актове - Заповедите за събаряне.

Не може да се твърди, че всички постройки са незаконни - собствениците разполагат с нотариални актове и то не констативни, Нотариалните актове за собственост на сградите са били съставяни на база действащи по него време актове - Заповед №1 от 03.01.85 г. на РНС Аспарухово; Удостоверение за търпимост по пар.16; Актуални скици към момента; Удостоверения за данъчни оценки (към момента има издадени удостоверения за търпимост от 2002 г. по параграф 16 от ЗУТ от кмета на район "Аспарухово"). Според това удостоверение 40 броя постройки в районе не подлежат на събаряне. Мотивът на РДНСК е, че те не притежават строителни книжа. Това е изискване по сега действещия ЗУТ. Но когато са изграждани постройките (в периода 1985-87 г.) са били изградени напълно законно по тогава действещия ЗТСУ. Материалната норма на ЗУТ няма обратно действие, допълни адв. Парчев.

Ако все пак РДНСК извърши незаконосъобразни дйствия имаме готовност да заведем искове за обезщетения от името на собствениците на сгради по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на гражданите, каза още адв. Парчев. Според него с този случай се прави някаква неуместна аналогия с т.нар. весели села, но случая е съвършено различен.